Усмихва се усмивката, намига.
Зареяно се вглежда към лицата.
Над тъжното на пръсти се повдига,
съзира красотата на душата.
Ще трябва повечко да се потруди,
звездите във очите да събуди.
Кървяща рана крие самотата,
дълбала е безмилостно съдбата.
С прашец поръсва бледото лице,
докосва нежно плахото сърце.
Разтяга устните в усмивка чиста
и стоплящ вятър във душата плисва. ...