Така и не разбрах какво се случи –
усмивка някаква.
Зави край разпилените боклучета.
Пое към лятото.
Така и не разбрах дали се случи –
стоя на пръсти.
Пред мен едно бездомно куче
преследва въздуха.
Така и не разбрах защо се случи -
случайно сигурно.
Но в мен запяха триста ручея.
И нямам стигане.
Дали и утре пак ще ми се случи
усмивка някаква?
Подавам хляб на уличното куче
и стигам вятъра.
© Елена Биларева All rights reserved.