Усмивка

Mar 8, 2016, 7:31 AM

Poetry » Love

284 0 0

Такъв фатално идеален,
с усмивка, колкото света,
няколко щипчици нахален,
но с тонове грееща душа…

Рисуваш по мен весели въздишки
и дишането в миг се учестява
като се смееш. И топят се всички,
дето опитват в мен да затъмняват.

Да ми се случиш – не е начертано.
Но има ли за нас това значение?
Беше искри, когато слънце нямах.
Усмивка си, мое неволно увлечение.

07.03.2016г.
гр. Сопот

Please sign in with your account so you can comment and vote.