Прониза ме днес. Хубав ден.
С думи от камък, заострен накрая.
Порази вечността ми. Цялата.
Какво от теб да очаквам? Не зная.
Срази ми мечтите. Окова ги.
С окови небрежно безмилостни.
Промени и света ми. В океан съм.
А морето ми липсва ужасно!
Открадна ми надеждите. Жалко.
С тази блажена усмивка от студ.
Подмина страха ми. Спокоен,
очакващ да не те последвам този път...