mimi_228 (Мимчо)
5 17
Oct 26, 2011, 10:15 PM

Усмивката 

  Poetry » Other
980 0 3

Тази вечер, останала сама,

в тази тиха, непрогледна тъмнина,

замислих се във тоз живот суров

"Не мога ли да тръгна по път нов!".

 

Отговор потърсих в мойто огледало,

което достатъчно на шкафа прах събрало.

Погледнах в него и за миг видях това,

което аз била съм в миналото - някога.

 

В очите ми кафяви, тъмни, вече мрачни,

оглеждаха се сенки - ярки и дори невзрачни,

но най-ми липсваше във този миг, сега,

усмивка на лицето, озарила ме в нощта.

 

Попитах се: "Нима си заслужава

да се гледаш мрачна, тъжна, залиняла?"

 

Огледалото ни дума не обели,

а аз си тръгнах пак сама към моите постели

и отговора дадох си сама,

че трябва гордо аз да продължа.

 

Повтаряйки си силно "Знам,

че ако си с усмивка, не би останал дълго сам".

 

© Мимчо All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??