Демонът усмихна се чаровно
на порочния човек, потънал в кал,
който мислеше си, че лети високо -
нали си имаше жени, пари и власт.
Но беше жалък в своето богатство,
загубил себе си в зловещата игра,
забравил бе отдавна що е чест, достойнство
и единствено осланяше се на плътта.
И така пропадаше все още по-дълбоко
в черната безмерна пустота,
а демонът ехидно с чаша вино
присмиваше му се доволно, зад гърба.