УСМИВКАТА ТИ...
За миг да можех аз да ги целуна -
изгряват две дъги, а вън е мрак,
две вълшебства - устни полулунни -
усмивката ти топла виждам пак.
Грее с вятъра, прелива в ярък сън,
но не мога тук при мен да задържа,
как с очи да взема крехкия й звън,
сред плахите въздишки на нощта.
За миг да можех аз да се превърна
до Теб в една изгряваща звезда...
полулунно ти ще ме прегърнеш, ...