Nov 16, 2007, 4:48 PM

Усмивката ти 

  Poetry » Love
2564 0 24
 

Усмивката ти, Друже, е ненужна.

(Усмихвам се достатъчно... за двама).

Геройски се оказа... безнадежден.

(Поредната, типична мелодрама).

Превърна тишината ми в спектакъл,

(с отминал срок на годност... и забравен).

Игра ме дълго... в шепите си сбира -

сълзите ми, с  аплаузи... обезславен.

Сега без теб, е както и със тебе.

Беззвучно и болящо... до безочие.

Но няма как при себе си да върна -

една любов с крещящо двупосочие.

Не ме боли, дори не те усещам,

защото осезаемо съм мъртва.

В студената постеля още дращят,

зрънцата от последната ти жътва.

Сега ще замълча, така... по навик.

И мога с чиста съвест да  поплача.

Гротеските се пишат за четящи, 

но в този случай, аз съм... разказвача!

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??