Толкова се уморих да продължавам,
следвана от детските си страхове.
Уморих се вече да опожарявам
страсти, души - да крада по някое сърце.
И ако трябва да си тръгваш...
... иска ми се просто да го направиш.
И недей да се обръщаш!
По-лесно е просто да ме оставиш.
Ако ти плачеш върху сълзите си,

ти ще закрещиш направо в моята душа.

И ако използваш молбите си,

няма ли да се озовем в същата игра?

Сега имам твоето обещание,

че ти ще ме забравиш.

Сигурно ще се сдобия  и аз с добро оправдание.
Не, не ти препоръчвам да го правиш!
Може би аз ще продължа да те гоня
и искам да успокоя просто съвестта.
Страхувам се, че отдавна вече не съм твоя.
Тръгни си, за да ми забравиш подлостта!
Казах го и вчера, казвам го и днес:
Твърде много те обичам...
И просто всичко е въпрос на чест.
Не искам от живота ти да взимам!
Твърде много сме различни!
Тук не става въпрос за любовта!
А защото поемаме по различни нишки
и всеки има право да си подреди живота.
Аз не бих могла да те оставя,
но и с теб не бих могла да бъда нещо.
Разбери, не мога на безразлична да се правя,
ала и животът  никому не връща ресто!