Понякога си мисля, че виждам как светът ми се срутва пред очите,
правя грешка след грешка, но въпреки това вярвам, че съм от добрите.
Понякога протягам ръка, търсейки подкрепа,
но намирам тежка стена, а не утеха.
Понякога искам да върна времето назад,
за да избягам от този ад,
в който аз живея
и единственото, което ме преследва - ами ако не успея?
Понякога трия с ръце сълзите си,
защото нямам сили да сбъдна мечтите си.
Понякога попадам в кръг от разочарования и провали,
но вървя напред и сега съм човекът, който ти направи. ...