Устните ти са изпълнени с кръв,

а аз ужасно жадно ги целувам...

Хапя те бавно... Убий ме пръв,

с кръвта ти сладка се опивам. 

Очите ти са пълни със звезди,

а аз луна съм и се отразявам

и всеки лъч, огрявал ме преди,

сега не гали, а само ме изгаря.

С черни облаци... осеяно небето,

всяка капка дъжд е благодат.

През удар спира ми сърцето - 

тебе гледам, няма път назад. 

През замъглените ресници теб прозирам, 

една сълза съм и от теб извирам.