Устните си щом до твоите допра ги, опиянявам се.
Но въпреки това налей ми чаша вино.
Сипи си и на теб, да вдигнеме наздравица,
че дълга да е вечерта ни очертава се.
С кръвта ни виното в едно да слее се,
та да кипнат чувствата ни и копнежите.
И колкото е буйно и пенливо виното ни,
с толкова да паднат и задръжките ни.
Отпий от виното в чашата налята
с кехлибарено – плодова нотка,
с устните си, за допир жадни,
вкусни като напращяла смокиня. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up