Късно през нощта е и не мога да издържам
как със всичките си сили чувствата си сдържам,
от мига, в който прелестната ти усмивка зърнах,
и боли ме, че нежните ти устни не целунах.
Защо във мен винаги се вселяваш толкова дълбоко,
погледни, за Бога, навън е толкова широко,
какво целиш да ми причиниш с това,
нима за теб аз съм просто една игра?
Отсъствието ти, мила, ме прави толкова силен,
но когато споменът за теб се върне, съм отново пак безсилен,
не усещаш ли как за теб ридае моята душа
и бавно по лицето се стича моята сълза? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up