Към упокойните черти
 (и сякаш ти си Тук!)
на Твоята измамна плътност:
 досъщ самоубиец 
 подир обичната си Участ
     - и може би съм аз -
                                        залутан и стремглав.
В бурята на кръв и дух -
 докрай,
 до безнадеждния предел на кръгозора;
 назад,
 през сестроликите ти сенки,
 назад, назад, до дъното 
          на тъмното неслучване.
Понесен като екот на безсмъртен глас
 - и към чертога
                         на твоето светоотсъствие.