Oct 3, 2020, 11:10 AM

Устрем 

  Poetry » White poetry
534 4 14

Мечтите

са крила.

Издигащи

натежалото тяло

с все дрехи,

храна,

земни страсти

и нрави,

към оназ висина…

А надолу те теглят

страх,

навици,

правила,

околна реалност,

далечни закони,

усещането,

че трябва ти

твърда земя…

Без нея

си

лек и свободен,

на ураганите оставен,

със силата  на

волята само.

Плюс желания –

вятър

за тези невидими

твои крила.

И мигом разбираш –

няма и горе

мечтаната,

абсолютната

свобода…

Летиш си на воля –

приплъзваш по вятъра…

Където те носи…

Реалността.

Затуй си оставаш

на твърдото стъпил.

„Ех, ако можех…“

Ако…

Уви!

Стоиш…

И мечтаеш…

Стабилно положил

тежащото тяло…

Мечтай си…

На здрава основа,

златна верига

крепи те

на тази Земя…

 

 

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??