Утеха

Jan 15, 2009, 1:01 PM

Poetry » Other

472 0 0

С деня през сълзи се разделям

и утеха търся в нощта,

но намирам само празнотата

и не виждам смисъл в това.

Нощта злокобна, мрачна, черна

е моя спътница добра

и тя със своята къделя

забулва моята душа.

И двете пием и през сълзи пеем

за нашата изстрадала съдба

и тя долива празните ни чаши

и спасяваме от самота.

А ти, приятелко добра,

ти пак ще ме оставиш

и ще тръгнеш пак по своя път

до поредната ни наша среща.

07.01.2009 година.

Please sign in with your account so you can comment and vote.