Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Sep 17, 2006, 2:34 PM

Утеха 

  Poetry
596 0 9

Във мен си, а си тъй далече,
имам те във мислите, мечтите
ми са като бяло облаче, което
скоро ще се разпилее... Ще завали
и капчици от пръските дъждовни
ще протекат по моите стъкла.
Там името ти писах и рисувах
любов със пръсти и с душа.
Сега дъждът ще ги премие,
но всичко е изписано в сърцето
с най-тънкото длето на любовта!
Във мен си, а си тъй далече.
Аз имам за утеха радоста,
която не се изтрива със дъжда... 


© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??