Отварям очи
и в миг се появява болката в моите гърди.
Денят дошъл е мрачен и студен
и отново тъгата се е спряла на мен.
Къде са меките и топли слънчеви лъчи,
къде са смехът и усмивките добри?
Потънали са в черна яма,
от която изход няма.
Забравен смях, разбити мечти,
напразни надежди, горещи сълзи.
Забравени спомени, самота отровна
и за всичко Любовта е виновна. ...