Утеха

Aug 31, 2005, 3:13 PM

Poetry

956 0 1

Болката във мен не стихва,
тихо гасне моят ден.
Смърт от нейде се усмихва,
няма щастие за мен!
Сега,когато аз умирам
и страдам всяка нощ и ден,
приятелите стари не намирам,
а бяха някога до мен!
Само гълъбчето бяло
на прозореца отвън,
все стои над мойто бледо тяло,
тихо пази вечният ми сън!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Утеха

Want to read more?

Random works