ivtorinka (Иринка)
70 110
Aug 31, 2005, 3:13 PM

Утеха 

  Poetry
895 0 1

Болката във мен не стихва,
тихо гасне моят ден.
Смърт от нейде се усмихва,
няма щастие за мен!


Сега,когато аз умирам
и страдам всяка нощ и ден,
приятелите стари не намирам,
а бяха някога до мен!


Само гълъбчето бяло
на прозореца отвън,
все стои над мойто бледо тяло,
тихо пази вечният ми сън!

© Иринка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесва ми!Има смисъл,но имам една малка забелевка.В 1-ви и 2-ри куплет се повтарят по два пъти ден и мен..Би могло да бъде и по-звучно
Random works
: ??:??