Често питам се дали
в тази стая, пълна с книги,
някъде не пише 2 реда дори
за тази безутешна любов, нелека?
Дали в историческите драми,
милион години преди нас,
не е останала глътка утеха
за нашите очи в този час?
Дали в тези криминални романи,
тежко застанали на тази библиотека,
няма поне една глава, ред или няколко думи
за погубената и този път утеха? ...