Mar 27, 2013, 8:05 AM  

Утеха 

  Poetry » White poetry
556 0 0

Изливат се думи - безверни слова.

Как исках да бъда аз птица една.

 

Но блуждение е мойта душа-призрак витаещ,

а времето спряло - мъртва вода.

 

Нима не ще усетя тоз вятър блажен

спокойно разперил криле, носен от сладкият полъх?

 

 Знам...

 избавление мое се крий изпод тъмния лик на нощта,

 вкопчила  хладна сетна прегръдка.

 

  И в миг тогаз ще бъда аз понесен

  към вечно зелени леса

  за полет с първата ми и последна песен.

 

 

 

 

 

 

© Анонимен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??