Aug 7, 2015, 9:29 AM

Утопия 

  Poetry » Other
324 0 3



Утопия


някой не мисли първично

запознат е с нуждите на сърцата

би ли могъл да извае прилично

скуката радостта тъгата сълзата

 

би могъл и го прави когато

от съдбата на своя си свят

от спестеното с мъка легато

вае безсъници в сънния  град

 

щом денят подранил се овеси

у дома на спуснатите завеси

знам че някъде там под небето

още по здрач ми е махнал и ето

 

... чака ме новият стих

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??