Обикнах дрипите и полетях над себе си,
а силуетите са недокоснати цветя.
Как безутешно е да искам повече,
но искам! И какво от това?
И някой пише с нежност,
и с внимателност,
а друг със горест и лъжа.
Така де, да роптая е неверие,
не струва даже пукната пара.
И да съм тъжен, е безсмислено уви.
Звънтейки в струните Създателят,
заражда в мене трепет и мечти. ...