Късно е.Под тихия прозорец
утрешните спомени не спят,
във захлас говорят ли, говорят
и под шепота им люлчин пак
ще заспи след дългия си ден
къщата във нощната прегръдка,
ще си дойдеш късно, уморен,
зажаднял и кротко ще ме търсиш,
ще улавяш топлия ми сън
върху устните и по очите,
а пендарена луна отвън,
през прозореца ни ще наднича.