Нищо особено не ми се случи.
Но е красиво.
Тихо утро.
Мъгла покрива паркинга,

няколко етажа по-долу.
Въздухът щипещ, влажен и студен. 

Ранно мартенско утро.
Както повечето утрини,

пуша на терасата и се наслаждавам

на потъналите в сиво панелки.
В един кратък миг мъглата под мен се разтвори,

като че ли малката черна сянка,

минаваща през нея, я раздели.

После мъглата се събра отново.
Утрото остана също толкова тихо,

мъглата все така гъста, само че ми стана хладно.
Искам повече такива утрини.