Белонога,на пръсти стъпва утринта,
разрошила перчема на лехите цветни,
прокарала ръце по росните чела,
с усмивка поздравява ги.Суетни,
колоритни,със засмени личица,
цветя подлагат бузките си под лъчите.
И огненият диск погалва ги с ръка,
изтрива даже и тъгата от очите.
Към смелия и буен вятър над брега
в едно се втурват мокри пръски.
Като същински бисери политат над света
живот да влеят в утрините пъстри.