Nov 14, 2009, 12:03 AM

Утринен стих 

  Poetry » Phylosophy
645 0 2

„Утринен стих”

 

Сега е вече утрото далеч...

Когато то дойде -  не го усетих!

Отмина и остави нещо на света,

но бе далеч от мен... така далеч!

 

Разбрах, че утро пак ще има...

И тръгнах да намеря първите лъчи,

но губех пътя си – той не натам отива...

Изпусна ли го – пак ще отлети!

 

Посрещах нощите с надеждата за утре,

в мрака някой нещо ми шепти,

но този глас, за мен... така далечен...

Дали това не беше ти?

 

И пак зачаках тихо във нощта

гласът отново да разкаже

за тези мигове на самота,

които си заминаха...

 

... за да остане песента!

 

                                               5 февруари 2005 год.

© Горан Русинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??