Oct 11, 2022, 10:58 AM

Утринно притихнало 

  Poetry » Phylosophy
611 1 4

УТРИННО ПРИТИХНАЛО

 

От толкова години та до днес

аз имам навик – в делник или в празник,

на ранината в дивия овес

из сънната дъбрава да нагазя.

 

Роса искри в притихналия хвощ –

протегнал крехко стръкче към всемира,

Доволна съм, че дрипавата нощ

в копривата на тъмно се прибира.

 

Синее още пътят за отвъд,

но бързо просветлява хоризонтът.

След два-три мига буди се светът.

и птици из виста ще запърпорят.

 

Излишно е да питаш за какво

тършувам рано нейде в необята.

Научих, че животът е любов

и благо е да слушам тишината.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??