May 20, 2017, 11:06 PM
Утро
Толкова дълго мълчание –
сякаш се ражда планета,
сякаш се връщам от нищото,
за да остана в ръцете ти.
Толкова кратко пътуване,
а ходилата ми – в рани.
Сигурни изгреви носи
хоризонтът на твоето рамо.
Утре ще слезе спасение
в нашите болки притиснати,
и между тях ще намеря
нещо, което да искам. ...
сякаш се ражда планета,
сякаш се връщам от нищото,
за да остана в ръцете ти.
Толкова кратко пътуване,
а ходилата ми – в рани.
Сигурни изгреви носи
хоризонтът на твоето рамо.
Утре ще слезе спасение
в нашите болки притиснати,
и между тях ще намеря
нещо, което да искам. ...
© Пламен Сивов All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
