Не искам нищо повече от песъчинката на плажа,
заклещена в косите ми под сламената шапка на деня.
Горещо моля костения гребен да бъде сляп, да я отмине,
да съм за още малко с нея, за тази нощ тъй кратка като миг,
през пръстите на времето пресят и отразен в моя поглед.
Водата да се отклони, да си измисли нова име и чистилище,
по-дъхаво и бистро от сутрешна роса по резедата лятна.
Тогава идва моя час да я открия като иманяр съкровище
на тънката възглавница, полегнала в очакване до теб и мен.
Часовникът от пясък ще е спрял и стреснат от умора.
Без упоритото тик-такане ще ни обгърне тишината.
Не искам много, Време. Само песъчинката ми остави..