Зора изгрява бавно.
Раздразненото слънце се усмихва с лъчите.
Утрото изгрява славно.
Нежно мия си очите.
Пускам сънен поглед към небето.
Радвам се на слънчевият ден.
Стигам пак до детето,
което някога бе в мен.
Топла слънчева струя
гали моето лице.
На славей пак гласче ще чуя.
Смея се игриво като погалена с перце.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up