Утро е!
Слънцето огрява заспалата земя,
с нежни ласки поздравява всички живи същества.
Радост и възторг витае от настъпващия ден,
същото със мен се случи, когато срещнах те от София отдалечен.
Ти събуди чувства уморени, покрити със забрава и със прах,
както зрънцето пшеница избуява, тъй почувствах се и аз.
Да си обичан и да обичаш - туй е най-красиво на света,
Да ти шепна нежни думи и да чувствам твойта топлина.
Петя, ти си всичко, за което съм мечтал, ти си мойта орис,
моята печал.
Завладя ми ти сърцето, даже моята душа, ...