Утро е!
Влиза с взлом под завесата,
крие в дланите шиша за лед
и разделя телата ни.
Залепи ме отново
с целувка!
Залепи ме за теб!
По стъклото
снегът се разтапя.
Утро е!
Ти прокарай ръка
по гърба ми,
изтръпнал от сънища!
Погали ме с бедро,
потърси ме с уста,
начертай ми с набола брада
предстоящите пътища!
Утро е!
Не, не тръгвай!
© Павлина Гатева All rights reserved.