Цял ден минутите се гонят,
подухва вятър в птичите крила,
а слънцето лъчи пробожда
в разпукващите за живот листа!
Цветята се усмихват с палави оченца,
намигат на пчелите с цветна красота,
и бързат да се заредят със топлина
преди във хлад да ги обгърне вечерта...
Когато уморената Земя с нощта заспи,
в съновен блян за утрото мечтаейки
отново да се прероди,,
една душа по лунната пътека
ще броди и картина след картина
ще рисува с думи - душата на поета!
********************************
Небето се разпали,
жаравата на хоризонта прогони тъмата и звездите,
и целият поруменя в предчувствие за слънце и за топлина,
птиците в нестроен хор пробиха тишината.
Нощта отново победена
оттегли се в обратната страна на слънцето
да дебне притаена
до вечерта прераждането на нейното ѝ време.
20.02.2019
kleopatrasv (Cally Св. Тодорова)
Замислих се - очаквам продължение :)
***и аз се замислих... защо не! :)
© Ссссс All rights reserved.