Feb 2, 2012, 6:43 PM

Утрото на един удавник... 

  Poetry » Love
2385 0 40
Тя боли - Самота на разсъмване,
щом, смутена си тръгне - Нощта
и се впият... десетките скърцащи,
гладни Спомени - в крехка Душа!
И на орди се носят... Въпросите,
сякаш всичките - с женски Лица,
как е странно това Омагьосване?
Те са... Харпии? Не! Не е... Тя!
Тя замина! Да - тръгна по пясъка,
май, че търсеше вест - от Момче,
дето нейде, далеко, там - чакало,
но... ще Дойде - на техният кей... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Колев All rights reserved.

Random works
: ??:??