Облени с утренни лъчи и озарени -
всички хора са щастливи.
Даже стара къща отсреща ми се хили,
а в двора и нацъфтелите лози
вече са щастливи.
Мустакат и шарен котарак
пред вратата се изтяга
и тен опитва се да хваща.
Изгърбена и кривокрака баба
за сладка дрямка се прозява,
а куче дългоухо с муцуна тъпа
тропа, скача, лае,
сякаш ръченица то играе.
И светът, целият опиянен
от утрото на този ден,
потъва в мъгла и се слива
с всичко най-красиво.
Листата, бляскаво сребристи,
олюляват се от нежен вятър
и прашинки от глухари
безшумно спускат се
по улици и тротоари.
Пеперуди пърхат с крила,
птички чуруликат
и по асфалтираната улица
дечица боси тичат.
Ето, мярка се муха
и пчелици, скрити сред цветя.
Златни парещи лъчи,
слънце жарко спуска.
Така изглежда в моите очи
сутрин слънчева красива.
© Виолета Точева All rights reserved.
Поздрави, Вили!