Mar 25, 2007, 5:54 PM

Увяхнал стон 

  Poetry
1088 0 3
Ужасен стон пронизва тишината, две ръце от ужаса крещят, дори смеха утихва - на съдбата - и ангелите в мрака веч не спят. Отдалеч се чува страх и разтреперват се листата, поглежда фея с поглед плах и вижда труп насред гората. Приближава бавно и открива момиче с ангелско лице, в прахта завинаги заспива, но остава да тупти едно сърце. Какво се случи, аз не зная, но всичко веч се промени, за една душа това бе края, а за гората - повод да скърби.

© Мира Николаева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??