Бръсначът на времето подрязва перата ми...
Крача по виадукта на разпилени мисли.
Развивам нишката на своето мастилено петно...
и търся нова опорна точка...
за хармония... с препускащото време...
Преди да притъмнея в тишината
и хищно хаосът да се отприщи,
а ненаписаният стих да заридае...
от радостта преливам в болката
и себе си от никъде завръщам...
© Павлина Петрова