Господи! Колко съм... бременна!
Жегата чупи стъкла!
Уж всичко туй ще е временно,
ала питам се аз – докога???
Слънцето жарко препича
и мечтая за къса пола.
Ала няма какво да обличам –
цепя на всичко шева.
А коремът ми гордо се пъчи!
Три завоя пред мене върви.
И килцата безспорно ме мъчат –
и бебокът за всички личи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Стих, без особена художествена стойност. Посвещава се на всички бъдещи и настоящи майки, които са се пекли или в момента се пекат на юнската жега в това положение и знаят за какво става въпрос. :)