"Най-добрите
често умират от собствената си ръка"
Липсата на пътуващия не събужда потребност,
щом осъмналия няма нужда да поиска.
Неразбиращия нищо,
изплаква в сънищата си притихналите спомени
за хубаво или за лошо.
Посягаме единствено на себе си в безсилие
и в крайната му точка
не се надмогваме докато слушаме в отмала -
мелодията тиха на люлчините песни.
Обесваме последните си мисли на първото дърво ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up