В Бурята...
Нощта пронизана е с божи гняв,
макар и справедлив като присъда
и трябва вяра, да остана прав:
за да съм жив, да дишам и да бъда...
А черна птица грачещо лети
самотно из нощта като прокоба,
тя над гнездото празно се върти
и болката й лесно става злоба.
И ето взрян в безмълвното небе
очаквам мълния над мен да тресне,
а трябва ми една, една поне, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up