Прииждаща вечер - студената плазма на дните...
Кръвта неизтекла в звездите
пулсира отново във мене.
Под мъртви тапети дочувам
как малкото камъче диша.
Защо са тъй грохотни тези ечения -
нима съм смален и във него затворен...?
Макар и микроб - заразен съм от Смисъла...
дори и в нищожното пак съм огромен.
...И нека молците на времето
бързо изяждат мечтите ни...
В мъртвите камъкът ...