Oct 11, 2011, 3:55 PM

В бялата клетка 

  Poetry » Other
677 0 6
От болка се будиш в бялата клетка
и тихо въздъхваш си с облекчение.
Бързо разтваряш белите листчета
и с думи по тях ще търсиш спасение.
Навън запалват дежурната лампа,
коридорът отдавна е опустял,
въртележка от спомени в главата
животът бавно е завъртял.
Редуват се гласове и картини,
но само „Обичам те!” няма сред тях.
Така отлетяха дни и години
и чувстваш на кармата сетен замах. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Random works
: ??:??