От болка се будиш в бялата клетка
и тихо въздъхваш си с облекчение.
Бързо разтваряш белите листчета
и с думи по тях ще търсиш спасение.
Навън запалват дежурната лампа,
коридорът отдавна е опустял,
въртележка от спомени в главата
животът бавно е завъртял.
Редуват се гласове и картини,
но само „Обичам те!” няма сред тях.
Така отлетяха дни и години
и чувстваш на кармата сетен замах. ...