В бялото
Не беше мое онова,
което ни пързаляше с шейната.
Бе шал от две слова,
замръзнал дъх, снега в яката…
Човекът, бял като студа,
изваян от ръцете ни на двора
не беше мой, бе наш, о, да!
Метлата му бе дар от мили хора…
Е, вярно, не сварихме боб,
но тенджерата бе красива капа.
Как смееше се зимният живот –
без копчета палтото ми бе сляпо…
Залиташе подплатата към Теб,
а Ти я стягаше в прегръдка снежна.
Подпъхваше смеха навред
и с него правеше пъртина нежна…
Два въглена, две жарени души
отпиват днес кафето и мечтаят
навън фъртуната да отзвучи
и в бялото да газят и играят…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Мая!
-
Ех, че хубаво! Успех в конкурса!
-
Благодаря, Тодорка!
-
Много ми хареса! Поздравления и успех!
-
Благодаря, Иржи, моят успех се състои в това, че живея на място, където снежните човеци все още са възможни...
Благодаря, отново, и на добавилите в любими! -
Оживя картината със снежния човек,Лина,върна ме към детството!Сега къде да видя такъв,в големия град,снегът по-скоро е опасен,отколкото средство да се радваш...Съжалявам,че има ограничения в бройката на гласовете!Дано успееш!
-
Благодаря, Гавраил!
-
Фъртуната ще отмине и само белота.
Поздравление! -
Благодаря, Любо! ЧНГ и поздрави!
-
Гласувам с удоволствие, Светле! За много години!
-
Благодаря, Силве! Благодаря и на онези от вас, избрали да добавят в любими.
-
Прекрасно е! Благодаря.
-
Отива Ти.
-
Изчервих се!
-
И на мен ми харесва усмивката Ти! Тя за мен е Успехът.
-
Харесва ми, че има "Аз" и "Ти". Това е закачка, Светле, ти вече я разбра (хее-хе!). Успех, успех!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
