Потрепват днес в цедилото на мрака
последните въздишки на светулките.
Спокойни бъднини ти още чакаш,
Родино, с плач надвесена над люлките.
Очите си изгледа за децата,
прокудени да търсят хляб зад граница.
Нещастните сираци на съдбата
с реликва тръгват - шепа пръст във раница.
Опитват те да пуснат жилав корен,
но тази шепичка не е достатъчна.
Животът, след дълбоката си оран,
не слънцето засява, а ... коматче. ...