Sep 6, 2020, 6:20 PM  

В цедилото на мрака 

  Poetry » Civilian
804 9 21
Потрепват днес в цедилото на мрака
последните въздишки на светулките.
Спокойни бъднини ти още чакаш,
Родино, с плач надвесена над люлките.
Очите си изгледа за децата,
прокудени да търсят хляб зад граница.
Нещастните сираци на съдбата
с реликва тръгват - шепа пръст във раница.
Опитват те да пуснат жилав корен,
но тази шепичка не е достатъчна.
Животът, след дълбоката си оран,
не слънцето засява, а ... коматче. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??