Поредна нощ, самотна нощ пред компютъра,
само аз и един отворен прозорец в чата.
Тишината, зловещата тишина ми нашепва
за онази непозната от другата страна.
Думи, рой думи, пред очите ми се редят
икони, усмихнати лица заливат екрана.
И в мен звучи въпросът: „Коя ли е тя?"
питам се дали красива е, дали е истинска.
И във фантазията ми изплуват образа
на ангел прекрасен, облян цял в светлина.
С дълги златни коси, млечнобяла кожа,
очи, прозрачно сини като планински езера. ...