Отгледах от зародиш любовта му.
Поникна и узря дълбоко в мен.
Превърна се в опора. В здраво рамо.
И в корени, заякнали съвсем.
При всяка суша пареха очите,
но сълзите ми ставаха порой!
Научих го, че може да разчита
на моята подкрепа. А пък той
от щастие разлисти всички клони,
отрупа ги със сладки плодове.
И тази обич нямаше сезони...
Но ти дойде със брадва във ръце. ...