В далечната степ на далечна земя,
докъдето погледа ти се рее в небето,
утрото тръпне с бледа луна,
стене с шума на морето.
Прелива се мисълта с далечна вълна,
пресича плача на сърцето,
изтича поредна, солена сълза
и душата се слива с небитието.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up