По–лесно е да коленичиш, пред това
очи във взора утрешен да впериш...
Раздай любов, за гладния храна...
а ти скъперник - къташ и трепериш...
Широко отвори сърце, запей,
макар и песента ти да е глуха,
подобно откриватели копней...
и смело като тях пристъпвай тука.
Наивно, само в хорските дела
намираш своя бряг и вдъхновение.
И сякаш непосилна синева
повличаш на гърба си две съмнения: ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up