Под върховете, в слънчеви долини,
закътан си ти, чуден земен рай.
Родени са тук горди исполини.
Прохладно е, на розов цвят ухай.
Заспя ли вечер, шепнат върховете:
"Потомка си на смелите мъже.
За свободата ни загина Ботев,
за нея Левски висна на въже!"
От тях научих аз да те обичам,
Родино, със история - борба.
И като тях, потрябва ли, се вричам
да пазя твойта скъпа свобода!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up